Линия на времето
Праисторията е най-дългият период от човешкото развитие. Тя започва с появата на първите хора преди няколко милиона години и продължава до към края на бронзовата епоха. Основните епохи през праисторията носят имената на новите материали, от които хората изработват сечивата си (камък, после мед, бронз и желязо), но е важно да се знае, че всяка нова епоха е свързана и с редица други важни промени в начина на живот на хората. След старокаменната епоха (палеолит) и новокаменната епоха (неолит), започват „металните“ епохи: каменно-медната епоха (халколит) и бронзовата епоха.
Бронзовата епоха е времето, когато човекът за пръв път е създал изкуствен материал, който не съществува в природата – бронзът (сплав от мед и друг метал – арсен, а по-късно и калай). Бронзовата епоха се разделя на три периода – ранна, средна и късна. Началото й е около 3200 г. пр. Хр., а краят – около 1100 г. пр. Хр. През бронзовата епоха по нашите земи се заселили нови племена – траките, които продължили да живеят тук през следващата епоха. Началото на I хил. пр. Хр. се свързва с появата на нов метал – желязото. Първоначално от него се изработвали накити, сечива и оръжия, сходни на тези, правени от бронз. Желязото се оказало добро нововъведение, тъй като имало по-голяма здравина и гъвкавост и се обработвало по-лесно от бронза.
Желязната епоха се дели на два периода – ранна желязна епоха (първата половина на I хил. пр. Хр.) и късна желязна епоха (втората половина на I хил. пр. Хр.). През късната бронзова и ранната желязна епоха траките вече били трайно уседнали по нашите земи. За техния най-известен цар – Резос, научаваме от древногръцките автори. Според тях той участвал в Троянската война като съюзник на троянците. Авторът на „Илияда“, Омир, разказва, че той пристигнал с блестяща от злато колесница, с впрегнати бели, бързи като вятъра коне, въоръжен с блестящо като злато оръжие, подобаващо за безсмъртните герои. Наистина, паметниците от времето на късната бронзова и ранната желязна епоха говорят, че траките освен велики войни, били и много умели майстори – рудари, металурзи, занаятчии.
През късната желязна епоха траките създали и свои държави, най-известни от които били тези на одрисите и на гетите.
През римската епоха тракийските земи станали част от огромната Римска империя. Те обхващали две римски провинции – Мизия и Тракия. В тях имало процъфтяващи градове с разкошни площади, оградени с редици от колони и статуи, богато украсени храмове, бани и театри. Императорът позволил на големите градове да секат монети, върху които били гравирани имената им. Гъста мрежа от добре организирани и поддържани пътища свързвала населените места в двете провинции. Това давало възможност на римската войска да се придвижва по-бързо и ефективно в случай на опасност, на населението да пътува по-лесно до различни краища и на пощата да бъде разнасяна и доставяна незабавно на хората. По брега на река Дунав, която била северна граница на империята, също минавал много важен път. Римската армия охранявала целия бряг, а войниците живеели в специално построени военни лагери.
Късната античност е период на големи промени в цялата Римска империя, която била разделена на две части – Източна и Западна. Западната римска империя не удържала на нападенията на различни варварски племена, които често я атакували, и рухнала през V в. Източната римска империя, която е известна повече като Византийска империя, продължила да съществува още 1000 години.
През ІV в. сл. Хр. император Константин І Велики преместил столицата на Римската империя от Рим в град Бизантион (днес град Истанбул), на който дал ново име – Константинопол, което означава „Градът на Константин“. Той узаконил християнството, а император Теодосий І (379-395) го обявил за официална религия на империята.
По време на Късната античност Балканите били подложени на непрестанни нападения от варварски племена, които опожарявали земите и унищожавали реколтата. Ето защо хората много трудно се изхранвали със земеделие, като по-важни за препитанието им станали животновъдството и обработването на метал. Заради варварските нашествия населението постоянно търсело защита зад здравите стени и порти на градовете, които понякога трудно удържали на атаките на нападателите. Затова за поддържането и ремонтирането на укрепленията били давани много пари от имперската хазна.
В тези бурни времена хората често намирали утеха в християнството. Това бил период, в който на Балканите били построени много църкви.
Бронзова епоха:
Ранна: 3200–2000 г. пр. Хр.
Средна: 2000–1600 г. пр. Хр.
Късна: 1600–1100 г. пр. Хр.
Желязна епоха:
Ранна: 1100 – 500 г. пр. Хр.
Късна: 500 г. пр. Хр. – І в. пр. Хр.
Класическа античност – кр. на VІ – ср. на ІV в. пр. Хр.
Елинистическа епоха – ср. на ІV в. пр. Хр. – І в. пр. Хр.
Римска епоха:
І – ІІІ в. сл. Хр.
Късна античност:
ІV – VІ в. сл. Хр.